Димитър Агура
 Учител по история е Димитър Агура (14 окт. 1849-28 септ. 1911), родом от с. Чишмелий (Чешмя Въруита), Болградски район в семейството на български преселници. Първоначално учи в централното училище в Болград, след което постъпва в семинарията «Сокола» в Яш, Румъния, (1868). Завършва като държавен стипендиант Историко-филологическия факултет на университета в гр. Яш. За известно време работи като учител и училищен инспектор. В Продължение на три години (1875-1878) той преподава румънски език и българска история в Болградската гимназия.
През 1879 г. Димитър Агура се преселва в България. Работи в Министерството на вътрешните работи ( 1879 - 1883 ). В кабинета на Леонид Соболев временно управлява Министерството на народното просвещение (1883). Впоследствие е директор на Софийската (1884-1885) и на Пловдивската мъжка гимназия (1885-1889). След откриването на Висшето училище той започва да преподава история от 1889 г. като извънреден преподавател по римска история. Същата година е назначен за изпълняващ длъжност ректор (1889- 1890). Агура е сред най-ревностните защитници на правата на Висшето училище, в което вижда осъществяването на един народен идеал. Той отново е ректор през 1892 - 1895 и 1907 - 1908. През 1900 става действителен член на Българското книжовно дружество. На следващата година той е сред основателите на Българското историческо дружество и негов председател до смъртта си. Редактира сп. «Български преглед» (1893-1894; 1897-1898). Награждаван е с ордена «Св. Александър» ІV степен (1892) и ІІІ степен (1905). Умира през 1911 г. в Яш, където се намира за честванията на 50-та годишнина на университета.
В статията са използвани материалите от книгата на Н.Караиванов "Болградската гимназия", Одеса, 2007 г.
|